Самолетни билети за Китай, Русия, Виетнам. Визи за Русия и цял свят
Селски туризъм
Структурата на аграрния туристически продукт е функция от потребностите на градския тип човек. Но възможностите за нейното развитие са ограничени. Те са в туристическия ресурс на селото и на региона, в който то се намира. От особено значение са и приоритетните елементи на аграрния туристически продукт, които вече са залегнали в съзнанието на потенциалните туристи. На тях трябва да се обърне особено внимание – да се поддържат, развиват и обогатяват.
Част от тези елементи е селският двор. С него започва посещението. Той формира началното впечатление. В Западна Европа понятието „селски двор” има богато съдържание – за мнозина то е същност на аграрния туризъм. Това е двор на фермер, място за усилена селскостопанска дейност. Изпълнен е с движение и живот.
Дворът е ограден и с това се превръща в интимна среда, в свят на фамилията. Обществото уважава фамилната защитеност. Това признание произлиза не само от собствеността, но има и социално-психологическо изражение – уважава се фамилният живот и атмосфера. От двора започва реализацията на личните желания на човек на селото – да има едно сигурно място, само за него и за най-близките му; пространство в което да прави това, което произлиза от иманентната му същност. Само в своя двор и къща той принадлежи на себе си, на своите желания, дори мании. Дворът е мястото, където се осъществява и една от основните идеи на селския туризъм („почивка в селски двор” по Фойера) – интегрирането на госта в живота на домакина и неговата фамилия.
Обикновено селският двор е разделен на две части. Едната част, в повечето случаи задната (дъното на двора), представлява малка селскостопанска ферма. Тук се произвеждат част от хранителните продукти (плодове, зеленчуци, някои храни от животински произход), които в последствие се предлагат на гостите. В импровизираната селскостопанска ферма, при желание, гостите могат да се включат в някои от извършваните селскостопански дейности.
Възниква важен проблем, свързан преди всичко с изграждането на животновъдни ферми и предлаганите от тях хранителни продукти. Проблемът е породен от въведените ветеринарномедицински и зоохигиенни изисквания към животновъдните обекти, предназначени за отглеждане на селскостопански животни с цел печалба. Посочените изисквания могат да бъдат непосилни за изпълнение от дребните стопани, в т.ч. и при животновъдните ферми за нуждите на селския туризъм, поради високите разходи за постигането им.
Формирани по този начин, тези условия са ограничителни фактори и оказват отрицателно влияние върху развитието на селския туризъм, „отнемат” част от неговата „екзотика”.
Другата част от двора е за т.нар. „стая на открито”. Това може да бъде беседка, маса под някое плодно дръвче, под асмите и т.н. Тази „стая” е израз на непринудения контакт с природата в условията на селската зона. Тук може да се представи и част от туристическия продукт – храненето на открито. Домакинът има възможност да опознае своите гости, да разбере техните интереси и желанията им. За гостите се разкрива цялата обредност, и се усеща семантичната натовареност на селското хранене – от приготвянето на ястията, тяхното подреждане на софрата до произнасянето евентуално на благодарствена молитва.
Селската къща, заедно със селския двор създават първите визуални впечатления у гостите. Самата къща се възприема като „жилището – дом”, осигуряващо необходимата сигурност и спокойствие, защита от околния свят. Селската къща носи в себе си своите послания – признание за значимостта на човека и приятелство, доброта. Тук къщата е съразмерна с човека, тя му е подчинена, той е господарят, „големият” и се чувства свободно. От входната врата той е защитен, вече е в своя периметър, у дома си. Това е къща тип „дом”. Апартаментът приближава човека в модерния свят, но домът му създава собствен свят и го защитава от агресията на обществените надничания и заповеднически изисквания. Домът-къща е повече от подслон – физиологическа потребност. Жилището-колос подслонява, но подтиска с мащабите си, домът е спокойствие и приятелство.
Селската къща се свързва с предоставянето на нощувката. Особено чувство на умиление и приятна носталгия предизвиква създаването на битова обстановка на стаите. Използване на ръчно тъкани черги и постели, старинни легла и скринове, масивен гардероб и т.н., върху които времето е оставило своя „отпечатък”. И всичко това с едно-единствено послание – наличие на живот!
При предоставянето на услугата „нощувка”, селските домакини следва да осигурят и някои удобства, породени от съвременния градски начин на живот – удобно легло, шумоизолация на стаята, добре функциониращ и самостоятелен (по възможност) санитарен възел и други. Целта е задоволяването на потребността на хомо урбанис от еднаквост.
Главно по икономически причини, но и поради липса на разбиране какво всъщност предлага селския туризъм се включват фалшът и лъжата. Например „тухлени” или „каменни” стени, но от нарисувани тапети, пластмасови маси с имитация на дърво и др. Камък, но не е камък, дърво, но не е дърво. Нали медийните неистини, а тук с прибавка на лицемерие и измама, карат жадуващият за истински свят гражданин да предпочете селската обстановка
Селският домакин трябва да знае предимствата на своя туристически продукт и да не ги пренебрегва. Тук тухлата трябва да е наистина тухла, дървото – дърво, камъкът – камък. В неговия двор, на полето и в гората се създава не медиен свят, а свят на истини, който той е предложил на туристите. И когато градският човек изнервен от фалша, и конфронтацията попадне всред него, той се чувства комфортно. Ако го попитаме защо – не винаги му е ясно. Той е в своя свят на истина и вече не е създаденият от медиите човек!
Подобни статии
| This entry was posted by Самолетни Билети on 23.05.2010 at 13:31, and is filed under Туризъм. Follow any responses to this post through RSS 2.0. You can leave a response or trackback from your own site. |